12. UniPascal в детайли

73

иогически тип

Тъй като е необходимо представяне на стойностите 0 и 1, то е достатъчен само

един бит, но се използва един байт. Типът е пакетируем.

Целочислен тип

Ако минималната и максималната стойност са в границите:

*

0..255 се представят с един байт (беззнаково). Типът е пакетируем;

*

-128..127 се представят също с един байт (със знак). Стойности се

представят в допълнителен код. Типът е пакетируем;

*

във всички останали случаи са непакетируеми.

Типовете CHAR и BYTE

Тези типове са пакетируеми и се използва само един байт.

Реален тип

Реалният тип е непакетируем.

Стандартен тип STRING

Този тип е винаги пакетиран, но непакетируем. За него се отделя област от памет

с размер N + 1 байта, където N е константата, указана в декларацията. Тъй като типът

е непакетируем, то винаги се предприема изравняване на граница на дума и

следователно променливи от тип string[7] и string[6] ще заемат еднакво количество

памет.Първият байт (съответствуващ на нулевия елемент) е дължината на текущата

стойност на низа. Ако дължината, е по-малка от максималната дължина на низа,

използват се само първите K+1 байта от представянето (K - текущата дължина).

Например 'Test' има представяне: $04, $54, $65, $73, $74.

12.3. Връзка с подпрограми на асемблер

Връзка между програма на UniPascal и подпрограма на асемблер (машинен код)

се реализира само чрез параметрите. Те се предават през стека, като се намират в

обратен ред на обявяването си, т.е. на върха на стека се намира последният параметър,

под него е предпоследният и т.н. В момента на активизиране на асемблерската

подпрограма на върха на стека (над параметрите) се намира и адресът на връщане

(return address).

За да може интерпретаторът на Y код да различава асемблерските подпрограми

от тези на Y код, необходимо е всяка подпрограма на машинен код да започва с два

байта съдържащи нула.

Подпрограмата е длъжна да 'извади' от стека всички параметри, които й се

подават. Връщането към интерпретатора на Y код може да бъде извършено по два

начина: като се използва адреса за връщане, намиращ се в стека; като се направи

преход към адрес $BEFE (абсолютен адрес). Ако се използва преход, необходимо е да

бъде изваден от стека адресът на връщане.

Ако подпрограмата е функция, тя трябва да върне на върха на стека резултата

си. Резултатът на функцията трябва да е съобразен с представянето на данните, което