30

3.4. Идентичност и съвместимост на типовете

стандарт всяка от тях решаваше сама въпроса към кой вид силна типизация да

принадлежи. В ISO стандарта на Pascal (към който се придържа и UniPascal) типизацията

е нещо средно между двата вида с превес към именната.

3.4.1. Идентичност на типовете

Идентичност на типовете (type identity) се изисква само за съвместимост между

фактическите и формалните параметри-променливи на процедурите и функциите.

Самото название ни подсказва, че ако два типа са идентични, то те са неотличими един

от друг.

Два типа T1 и T2 са идентични, ако е изпълнено едно от следните условия:

*

T1 и T2 са един и същ тип (например типа integer е идентичен със себе си);

*

ако T2 е определен чрез декларацията type T2 = T1; (или обратното, т.е.

T1 е определен така).

Освен тези правила е в сила и:

*

типът T1 е идентичен със себе си;

*

ако T1 е идентичен с T2, то T2 е идентичен с T1;

*

ако T1 е идентичен с T2 и T2 е идентичен с T3, то T1 е идентичен с T3

(транзитивност, T1 = T2 = T3 => T1 = T3).

При именната силна типизация е в сила единствено твърдението, че типът T е

идентичен само със себе си и с никой друг тип. Дори ако типът newT е определен като

newT = T, то тези два типа не са идентични при именната типизация.

Забележка: При предаване на параметри от тип низ (STRING) не е необходимо

формалният и фактическият параметри да имат идентични типове, достатъчно е

фактическият параметър да има не по-малка максимална дължина от формалния.

3.4.2. Съвместимост на типовете

Съвместимост на типовете (type compatibility) е необходима при смесено

използване на променливи от различен тип в изрази (аритметични и сравнения).

Два типа са съвместими, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

*

двата типа са идентични;

*

двата типа са целочислени;

*

единият тип е диапазон на другия;

*

двата типа са диапазони на един и същ (изходен) тип и имат общо сечение

на множеството от стойности;

*

двата типа са множества със съвместими базови типове;

*

двата типа са пакетирани масиви от символи (char) с еднакъв брой

компоненти;

*

единият тип е низ, а другият е или низ или стандартен тип char;

*

единият тип е стандартен тип pointer, а другият е какъвто и да е указателен

тип;

*

единият тип е стандартен тип byte (word или longword), а другият тип е

какъвто и да е тип, който се реализира с 1 (2 или 4) байт.

Забележка: под низ се разбира стандартният тип string без ограничение за

количеството елементи, т.е. string[7] и string[77] са съвместими типове, както и string[5]

е съвместим с типа char.