100

Приложение B. Стандартни Процедури и Функции

function SQR(x) 

Предназначение: Повдигане на квадрат.

Действие: x е аритметичен израз от цял или реален тип. Резултат на функцията е

стойността на този израз повдигнат на квадрат. Типът на резултата съвпада с

този на параметъра.

function SQRT(x: real): real;

Предназначение: Извличане на квадратен корен.

Действие: Резултатът на функцията е реален и е квадратен корен от стойността на

параметъра.

function SUCC(x)

Предназначение: Получаване на следващата стойност от множеството стойности на даден

дискретен (ordinal) тип.

Действие: x е от израз дискретен (ordinal) тип. Резултатът на функцията е от същия тип и е

следващата стойност от множеството стойности, принадлежащи на дискретния

(ordinal) тип. Ако такава стойност не съществува, резултатът е непредсказуем.

function SWAP(w: word): word;

Предназначение: Размяна на младшия и старшия байт в една дума.

Действие: Разменя младшия и старшия байт в една дума. Ако параметъра е с големина

двойна дума той се отрязва (като се изхвърля старшата дума) и тогава се

обработва.

function TRUNC(x: real): LongInt;

Предназначение: Превръщане на реално в цяло число чрез отрязване.

Действие: x е аритметичен израз от реален тип. Функцията превръща r в целочислен тип

чрез отрязване на дробната част, т.е. trunc(r) = round(int(r));

procedure TRUNCATE(var f);

Предназначение: Отрязване на файл.

Действие: Процедурата намалява дължината на файла, отрязвайки го до текущата

позиция.

function UPCASE(ch: char): char;

Предназначение: Преобразуване на буква в главна буква.

Действие: Ако стойността на параметъра на функцията е малка буква от латинската азбука

('a'..'z'), резултатът на функцията е съответната главна буква. В противен случай

резултатът на функцията е същия символ, който е даден като параметър.

function WORDSIZEOF(x {,CaseValue}): Cardinal;

Предназначение: Пресмята размера в думи на параметъра си.

Действие: x може да бъде както променлива така и тип. Ако е тип с вариантни записи (или

променлива от такъв тип), то е възможно да се изброят вариантни константи по

начина, по който се изброяват в NEW и DISPOSE. Като резултат се връща броя

на думите необходими за вътрешното представяне на параметъра.

procedure WRITE([f,] v1 [, v2, ... vn]);

Предназначение: Записване в типизиран файл.

Действие: f е файлова променлива и, ако такъв параметър не бъде зададен, използва се

стандартният изходен файл.